Художник
Роден в Куинси, Съединени щати
Carl Andre: Биография
Роден: Куинси, Масачусетс (1935)
Починал: 24 януари 2024 г., Ню Йорк
Националност: Американец
Ранен живот и образование
Карл Андре е роден на 16 септември 1935 г. в Куинси, Масачусетс. Баща му е бил майстор-проектант на системи за питейна вода за кораби.
То завършва държавните училища в Куинси, а по-къдно посещава академия „Филипс“ в Андоувър, Масачусетс (1951–1953).
През времето си в академия „Филипс“ той сключва значимо приятелство с Холис Фрамптън, който оказва дълбоко влияние върху артистичната траектория на Андре чрез дискусии за изкуството и запознанства с други творци.
От 1му 1955 до 1956 г. Андре служи в американската армия в Северна Каролина.
През 1956 г. той се премества в Ню Йорк, където Фрамптън го запознава с Константин Бранкузи и Франк Стела, което води до споделяне на студио със Стела от 1958 до 1960 г.
Артистично развитие и минимализъм
Ранни влияния: Първите работи на Андре в дърво са първоначално вдъхновени от Бранкузи. Разговорите с Франк Стела относно пространството и формата променят неговата артистична посока.
„Изрязани“ скулптури: Докато споделя студио със Стела, Андре разработва серия от дървени „изрязани“ скулптури като Radial Arm Saw Cut Sculpture (1959) и Maple Spindle Exercise (1959). Стела прочуто отбелязва, че премахнатите парчета също са скулптура.
Опит от работнически клас: От 1960 до 1964 г. Андре работи като спирач и кондуктор за Пенсилванската железница в Ню Джърси. Този опит с физически труд и подредения характер на железопътната работа оказват значително влияние върху по-късните му скулптури и личен стил (често обличащ се в работни роба).
Поезия и писане: Периодът между 1960 и 1965 г. е белязан от фокус върху писането, кулминиращ в 12 Dialogues (публикувана през 1980 г.) – съвместна книга с поезия и есета с Холис Фрамптън.
Появата като минималист: През 1965 г. той има първата си публична изложба в галерия „Тибор де Наги“. Творчеството на Андре започва да се свързва с минимализма, характеризиращ се с акцент върху индустриалните материали, геометричните форми и пространствените отношения. Неговият противоречив труд „Лост“ (Lever) е включен в емблематичната изложба Primary Structures в Еврейския музей през 1966 г.
Големи творби и противоречия
Бележките скулптури: Андре е признат за творби като 144 Lead Square (1969), Twenty-Fifth Steel Cardinal (1974), Stone Field Sculpture (1977, Хартфорд, КТ) и Lament for the Children (1976, Лонг Айлънд Сити, НY).
„Скандалът с тухлите“: През 1972 г. галерия „Тейт“ в Британия придобива Equivalent VIII – композиция от огненоиздържали тухли. Произведението става обект на шумица през 197чески г., когато е осквернено със синьо хранително багрило след публикация в Sunday Times, което разпалва мащабна обществена дискусия за съвременното изкуство и неговата достъпност.
Представителство: Андре е представян от галерия „Паула Купър“ (Ню Йорк), „Конрад Фишър Галери“ (Дюселдорф и Берлин), „Сади Коулс HQ“ (Лондон) и галерия „Ивон Ламберт“ (Париж).
Личен живот и наследство
Връзката с Ана Мендиета: Андре среща художничката Ана Мендиета през 1979 г. Те се венчават през 1985 г., но връзката им завършва трагично, когато Мендиета загива след падане от балкона на апартамента на Андре през същата година.
Съдебни производства: Андре е обвинен в убийство от втори градус във връзка със смъртта на Мендиета, но е оправдан при съдебно заседание през 1988 г. – решение, което предизвика значителен скандал в арт средите.
Критична рецепция: Еволюцията на критическото разбиране за творчеството на Карл Андре е документирана в About Carl Andre: Critical Texts Since 1965, която събира есета и ревюта от влиятелни историци на изкуството и критици като Клемент Грийнбърг, Доналд Куспит, Луси Р. Липърд, Робърт С. Морган, Барбара Роуз и Роберта Смит.
Смърт: Карл Андре почина на 24 януари 2024 г. в Ню Йорк на 88-годишна възраст.
Музей
В изложбата в Milan, Italy
THAT'S CONTEMPORARY: A Milanese Hub for Contemporary Art
Milan, Italy – THAT’S CONTEMPORARY stands as a singular testament to the evolving landscape of Italian art. Founded in 2011, this innovative cultural platform isn’t merely documenting contemporary artistic endeavors; it actively cultivates an independent network connecting artists, galleries, and audiences—a deliberate departure from traditional museum models. Its mission is simple yet profound: to illuminate Milan's dynamic creative spirit and foster a deeper appreciation for modern art forms.
Mapping the Scene:
Launched as a response to the need for centralized artistic mapping, THAT’S CONTEMPORARY swiftly established itself as the go-to resource for discovering exhibitions and emerging talent within Milan.
Bridging Connections:
Unlike conventional institutions focused on preservation, THIS platform prioritizes engagement—facilitating dialogues between artists and collectors alike.
Collection Highlights & Artistic Explorations
While lacking a permanent collection in the traditional sense, THAT’S CONTEMPORARY offers visitors an immersive journey into Milanese contemporary art. The platform champions exhibitions showcasing diverse mediums—photography, sculpture, installation art—often featuring groundbreaking perspectives on societal issues and artistic experimentation. Notably, explorations of architectural spaces like Viafarini contribute to this experience, highlighting innovative approaches to gallery design and fostering stimulating conversations about artistic presentation.
Featured Works:
Among the showcased pieces are captivating artworks such as Gerhard Richter’s ‘Domplatz, Mailand,’ a masterful black & white photograph capturing Milanese grandeur—a testament to realism infused with aged aesthetic qualities.
Fashion Forward Inspiration:
Águeda Isabel Ruiz de la Prada’s ‘Dress with Synthetic-Suede Squares,’ presented during Milan Fashion Week, exemplifies the platform's commitment to showcasing artistic collaborations and pushing creative boundaries.
Notable Artists & Creative Voices
THAT’S CONTEMPORARY spotlights Italian artists who are shaping the future of art. Massimo Kaufmann, renowned for his expansive paintings, embodies the spirit of Milanese artistic tradition while simultaneously embracing innovation. Similarly, elisabetta gut's sculptures and installations delve into themes of confinement and fragility—reflecting a thoughtful engagement with contemporary concerns. Daniele Innamorato’s collaborative work as founder of Kings Collective underscores the platform’s dedication to fostering collective creativity and pushing artistic boundaries.
Viafarini: An Architectural Canvas
The Viafarini gallery complex serves as an integral part of THAT’S CONTEMPORARY's narrative. Designed by architect Marco Zanuso Jr., this building embodies Milanese architectural modernity—a space deliberately conceived to stimulate artistic dialogue and showcase experimental exhibitions. Its expansive layout encourages exploration and contemplation, mirroring the platform’s ethos of fostering engagement with cutting-edge art.
A Unique Perspective on Contemporary Art
THAT'S CONTEMPORARY distinguishes itself from conventional museums by prioritizing active participation and disseminating knowledge beyond physical walls. It operates as a dynamic online resource—a vibrant hub for artistic discovery—solidifying its position as an indispensable guide for anyone wishing to experience Milan’s flourishing contemporary art scene.
