Centaur with Cello

Ранен живот, семейство и обучение

Роден като Бертранд-Жан Редон на 20 април 1840 г. в Бордо, Аквитания, Франция, момчето, което по-късно ще стане известно като Одилон Редон, навлиза в свят, оформен от произхода на неговото семейство. Майка му, Мари Герен, е френска креолка от остров Реюнион (Île Bourbon), и именно от нейното име той впоследствие придобива своето избрано име. Дори в младостта си неговата визуална способност е очевидна; на десет години той печели награда за рисунка в училище – малък триумф, който подсказва за чувствителността, която по-кътне ще приложи към своето занаятче.

Пътят към артистичния живот не е бил нито лесен, нито праволинеен. Въпреки че започва формалното обучение по рисунка на петнадесет години, първоначалните желания на баща му го насочват към структурирания свят на архитектурата. Това търсене го отвежда в Париж, където през 1864 г. той започва кратко обучение по живопис под ръководството на Жан-Леон Жером. Въпреки това, строгите изисквания на архитектурното обучение не съответстват на неговия темперамент. След неуспешни изпити за постъпване в École des Beaux-Arts, той се връща в родния си Бордо, за да потърси различен начин на виждане.

В спокойствието на родния си край ръцете му откриват нови текстури. Той се занимава със скулптура и започва да овладява сложните, сенчести изкуства на офортяването и литографията. Именно под наръчниците на Родолф Бредин тези технически умения пускат корени, осигурявайки му инструментите за изследване на по-тъмните и двусмислени сфери на човешката психика. Тези ранни години на експериментиране с линията и камъка полагат основите на всичко, което следва.

Периодът на монохромните „noirs“

Ходът на живота на Одилон Редон поема неочакван обрат през 1870 г., когато Френско-пруската война го призовава да служи в армията. Този период на военна служба прекъсва развиващия му се художествен път, но не може да угаси виденията, които се бунтуват в него. След завръщането си той насочва фокуса си към сенките, работейки почти изключително в черно-бяло, докато достигне петдесетата си година. Той започва да нарича тези визионерски творби своите noirs – термин, който улавя интензивната, тъмна природа на неговите изследвания. Чрез тези монохромни проучвания той се стреми да придаде форма на невидимото, отдалечавайки се от буквалния свят, за да открие език на чистата светлина и тъмнина.

Методът му е разнообразен точно колкото съществата, които е сълзял. Той овладява изкуството на литографията и използва въглен, за да изгражда своите композиции, често наслаъствайки различни материали, за да постигне специфична дълбочина. Комбинира vine и омаслен въглен с докосвания от пресован въглен и черен креден, за да създаде своите ефекти. Тези инструменти му позволяват да изобразява нощни сцени и странни, фантастични същества, които сякаш се появяват от вихряща се мъгла. Ръцете му работят с целенасочена интензивност, използвайки твърдостта на черния креден, за да очертае форми пред по-меките, по-атмосферни участъци от въглен. Резултатите не са просто рисунки, а прозорци към един частен, призрачен свят.

• Духът-пазител на водите, около 1878 г.
• Плачещият паяк, 1881 г.

Еволюция към цвета и символизма

С настъпването на 1890-те години, в студиото на Одилон Редон започва да прониква съвсем нова светлина. Тежките, монохромни сенки от ранните му години отстъпват място на внезапното прегръщане на цвета. Той насочва ръката си към пастел и маслени бои, откривайки в тези медии начин да изрази променливите настроения на душата. Това не беше просто техническа промяна, а дълбоко разширение на неговото виждане. Той се отдалечи от суровостта на своите графични изследвания с въглен към една мечтателна абстракция, в която формите сякаш се разтваряха в светлина и нюанс. Тази трансформация утвърди неговото място в сърцето на символисткото движение, докато той се стреми да придаде форма на нематериалното чрез езика на цвета.

Тази новооткрита луминисценция е дълбоко повлияна от пристигането на японското изкуство във Франция. Одилон Редон се оказва привлечен от естетиката на японските гравюри, откривайки много какво да възхищава в тяхната спъната перспектива и смелостта на техните цветове. Това очарование му позволи да навлезе още по-дълбоко в царството на внушението, вместо в буквалното изображение. Неговите композиции започнаха да отразяват това източно влияние, смесвайки усещането за мистерия с по-декоративно, ефирно качество. Светът, който той рисуваше, вече не беше място на солидни обекти, а пространство на духовен и емоционален резонанс.

• Смъртта на Буда (1899)
• Зеленият конник (около 1904 г.)
• Жълтото платно (около 1905 г.)
• Раждането на Венера (около 1910 г.)

Ключови произведения и забележителни поръчки

След като Одилон Редон се отдалечава от сенките на ранните си години, неговата четка намира нова цел чрез покровителството на тези, които споделят неговото очарование към невидимото. Барон Роберт де Домеси се превръща в значима фигура през този период, поръчвайки на художника да улови портретите на семейството си. Тези портрети на баронеса и нейната дъщеря, Жан, позволяват на Одилон Редон да приложи своето развиващо се чувство за светлина върху човешката форма, стремейки се да разкрие вътрешен живот под повърхността на кожата.

Неговото въображение често се обръща към древните митове, преосмисляйки ги през призмата на съновидната абстракция. В една забележителна маслена картина той изобразява мита за Полифем и нимфа Галатея, известна като Циклопът. Тази творба улавя гиганта, докато насочва единственото си око към спящата девойка – композиция, която отразява способността му да съчетава класически сюжет с усещане за психологическа мистерия. По същия начин неговата пастелна работа от 1900 г., Портрет на Мари Боткин, ни кани към по-близък поглед върху тихите, интроспективни дълбини на субекта, предадени с мек, луминесцентен допир, който дефинира неговия по-късен стил.

В последните си години влиянието на източната естетика става още по-изразено, водещо до произведения, които приемат по-декоративна и сгъстена перспектива. Към края на живота си, около 1916 г., той създава Голям букет в японска ваза, произведение, което демонстрира как принципите на японското изкуство са станали дълбоко вплетени в неговия визуален език. Тази късна творба разкрива художник, който напълно е приел силата на цвета, за да изрази нематериалното.

Техника и художествен стил

Одилон Редон се движи през света на изкуството като график, печатник и живописец, винаги стремящ се да постави логиката на видимото в служба на невидимото. В ранните си години той открива дълбок език в сенките, работейки предимно в черно-бяло. Той овладя изкуството на литографията, използвайки този медиум, за да постигне фини тонални преходи, които позволяваха на светлината да възниква от дълбоката тъмнина. За постигане на по-голяма прецизност, той често използваше фабричен черен креден за очертаване на специфични композиционни елементи върху широки, меки участъци от въглен. Тези произведения често бяха описвани като синтез от кошмари и сънища, в които границите между физическото и въображаемото се размиваха.

С нарастващата увереност на неговата ръка, подходът му към текстурата и светлината се трансформира. Той се отдалечи от тежките, монохромни дълбини на ранните си графични проучвания с въглен към използването на пастел и маслени бои. Тази трансформация му позволи да изследва различен вид луминисценция, макар никога да не губи своята зациклена идея за подсъзнанието. Дори когато работи с цвят, неговите композиции често запазваха усещане за мистерия, сякаш субектите се появяват от сън, а не от физически пейзаж. Способността му да манипулира различни медиуми му позволи да преведе най-ефимерните части на човешката психика в осезаеми форми.

• Циклопът, около 1914 г.
• Портрет на Мари Боткин, 1900 г.
• Смъртта на Офелия, 1905 г.

Наследство и влияние върху модерното изкуство

Вълните от визията на Одилон Редон се разпространиха далеч извън тихите стаи на символистическия кръг, докосвайки самите основи на идващия век. Обръщайки погледа си навътре, за да картографира странните и ирационални територии на подсъзнанието, той подготви почвата за сюрреалистите. Неговата способност да придаде форма на логиката на сънищата предостави модел за по-късните художници като Марсел Дюшан и Макс Ернст, които се стремеха да освободят ума от оковите на разума. Той не просто рисуваше сцени; той визуализираше невидимите течения на човешката мисъл, изграждайки мост между видимия свят и вътрешната психика.

Тази погълнатост от субективния опит и емоционалната тежест на невидимото намери дълбок отзвук и у експресионистите. Неговата творчество подсказваше, че истинската същност на един обект се крие в това как е почувствана, а не в това как е измерена от окото. Отвъд неговите платна и пастели, неговото графично изкуство остава дълбоко постижение. Неговите литографии и рисунки с въглен – тези сенчести изследвания на тъмнината и мистерията – се считат за някои от най-иновативните постижения в печатната графика на деветнадесети век. Той овладя фините нюанси на тона, за да внуши светове, които изглеждаха едновременно древни и напълно нови.

• Циклопът, около 1914 г.
• Смъртта на Офелия, 1905 г.
• Раждането на Венера, 1910 г.

Къде могат да се видят неговите произведения днес

За да се срещне с отпечатъците от неговото богато въображение, човек трябва да пътува до големите съкровищници на европейското изкуство. В Париж Musée d'Orsay притежава няколко от неговите творби, предлагайки прочит на еволюцията на неговото виждане. Тези, които търсят по-цветните му изследвания от по-късния период, може да се открият в Ню Йорк, където Museum of Modern Art пази няколко произведения, които отразяват прехода му към една по-светла и луминистична естетика.

Обхватът на неговото влияние пресича граници, намирайки дом в разнообразни колекции. В Нидерландия Kröller-Müller Museum съхранява Циклопът – произведение, което улавя митологичните и съноподобни качества на неговия зрял творчески период. Междувременно, от другата страна на Атлантика, J. Paul Getty Museum в Лос Анджелис пази портрета на Баронеса дьо Домеси, творба, която разказва за личните връзки и поръчките, оформили целия му живот.

• Циклопът, Музеят Кролер-Мюлер, Отерло
• Портрет на Баронеса дьо Домеси, Музеят „Дж. Пол Гети“, Лос Анджелес