Историята и произходът на Lenbachhaus
Lenbachhaus се намира в сърцето на Мюнхен, Германия, в културния квартал Kunstareal. Самото сградно тяло е създадено през 1887 г. и първоначално е проектирано като частна резиденция за прочутияхнаритор Franz von Lenbach. Преди да се превърне в обществена институция, това величествено пространство е функционирало като уютна вила, в която се е разгръщал творческият живот на своя собственик. Град Мюнхен придобива имота през 1924 г., а след това, през 1929 г., музеят официално отваря вратите си за широката публика.
Развитието на тази институция е неразривно свързано с еволюцията на самото сградно пространство – от интимна домашна среда до представителна градска галерия. През годините мястото преминава през множество етапи на разширяване и реставрация, за да може да побере все по-големите и ценни колекции. Тези трансформации позволиха на музея да съхранява шедьоври, обхващащи периода от XIX век до съвременното изкуство. Историята на това място е огледало на по-широките културни промени, които преминават през Мюнхен по време на началото на XX век.
Архитектурата на историческата вила
Сградата е възникнала като вила в флорентински стил, създадена за художника Franz von Lenbach. Проектирана от Габриел фон Зайдъл между 1887 и 1891 г., архитектурата ѝ отразява специфичните естетически предпочитания на един успешен портретист, запазвайки интимни размери, които я отличават от по-мащабните обществени институции. Този домашен характер остава определяща характеристика на мястото.
През десетилетията музеят преминава през редица структурни промени. Ханс Гресел ръководи разширенията между 1927 и 1929 г. По-късно пристройката от 1972 г. е съборедена, за да освободи място за нова сграда. През 2009 г. най-новото крило е затворено за публиката, за да се улеви значителен проект за разширяване и реставрация, ръководен от Норман Фостър. Това модерно допълнение се отличава с фасада, облицована в метални тръби, които леко променят цвета си с течениек на времето, създавайки дълбок диалог между историческата вила и съвременния дизайн.
Художествената колекция на „Синия ездач“
Lenbachhaus притежава най-голямата колекция от произведения на художниците от движението „Синия ездач“. Тази група, чиято цел беше развитието на все по-абстрактен визуален език, е основана от Василий Кандински, Франц Марк, Габриеле Мюнтер, Алексей фон Явленски и Мариан фон Верефкин. Техният споделен вяра в духовното измерение на изкуството вдъхнови разнообразните формални начини на израз, които откриваме в тази колекция.
Присъствието на това движение в Мюнхен бе утвърдено чрез ранни изложби. Групата организира първата си изложба в Galerie Thannhauser през зимата на 1911 г., а следваща се състои през пролетта на 1912 г. в Galerie Goltz. Тези събития помогнаха за определянето на траекторията на групата – от зародишите на модернизма в ранните маслени скици до по-развитите и зрели творби на този период.
Колекцията включва значими картини, които илюстрират еволюцията на това движение. Сред забележителните примери можем да посочим:
- Синият кон I, 1911 – Марк Франц Мориц Вилхелм
- Мурнау с църква 1, 1910 – Василий Василевич Кандински
- Розовата градина, 1920 – Пол Кле
Шедьоври от музейната колекция
Сърцето на тази колекция е неразривно свързано с творчеството на групата „Синият ездач“. В центъра на това художествено събиране стоят абстрактните изследвания на Василий Кандински, които се преплитат в поетичен диалог със символичните живописни образи на животни, създадени от Франц Марк. Присъствието на Габриеле Мюнтер и Аугуст Маке допълва тази панорама, разкривайки споделената естетика на това движение. Тези произведения бележат решителното откъсване от традиционното представително изкуство в посока на съвсем нов, иновативен визуален език.
Освен наследството на „Синия ездач“, музейът притежава и значими произведения на членовете на Мюнхенската сецесия. В колекцията могат да бъдат открити провокативни скулптури и инсталации от Йозеф Бойс, които предизвикват дълбоко размисъл. Музеят пази и творческия път на изтъкнали мюнхенски художници, като Ян Полак и Кристоф Шварц, чието наследство полага основите на по-късните модернистки движения, представени в залите.
- Син кон I, 1911 - Марк Франц Мориц Вилхелм
- Розова градина, около 1920 - Пол Кле
- Саломе, 1906 - Франц Ритер фон Щтук
- Детски приятели, около 1855 - Шпицвег, Карл Фридрих
- Семейство фон Lenbach, 1903 - Франц Сераф фон Lenbach
Значими дарения и артистично наследство
Дълбочината на колекцията е во много от своя очертана от съществените приноси на самите творци. През 1957 г. Gabriele Münter дарява на институцията 1000 експоната, които фундаментално преобразяват музейните фондове. Този мащабен дар гарантира, че визуалният език на движението „Синият ездач“ ще остане в сърцето на постоянната експозиция. Дарението включва около 330 акварели и рисунки на Wassily Kandinsky, съчетани с 90 маслени картини на нейния партньор. Тези произведения предлагат директна връзка с творческите процеси на началото на XX век.
Освен дарението на Münter, музеят поддържа и значително присъствие на творби от други ключови фигури на епохата. Колекцията обхваща различни произведения на August Macke и Alexej von Jawlensky. Тези допълнения позволяват непрекъснато проучване на еволюцията на абстракцията и развитието на Мюнхенската школа в живописта. Присъствието на тези шедьоври гарантира, че институцията остава основно място за изследване на прехода от традиционното представително изкуство към модерното изразно средство.
- Blue Horse I, 1911 - Marc Franz Moritz Wilhelm
- Rose Garden, 1920 - Paul Klee
- Botanical Theater, 1934 - Paul Klee
- Salome, 1906 - Franz Ritter von Stuck
