Произход и история на Музей Фолкванг
Историята на Музей Фолкванг започва с сливането на две самотни наследства. През 1902 г. Карл Ернст Остхаус основава частния музей Фолкванг – колекция, движена от специфична визия за модерното изразно творчество. По-късно към него се присъединява Есенерският Kunstmuseum, основан през 1906 г. През 1922 г. двете институции се обединяват, създавайки съвременния музей, разположен в Есен, Германия. Този съюз положи основите на една мащабна колекция, фокусирана върху художествените промени и развитието на изкуството през XIX и XX век.
Самото име носи в себе си тежестта на древно значение. То произлиза от концепцията за Fólkvangr – поляната на мъртвите в скандинавската митология, управлявана от богинята Фрейя. Тази връзка с темите за живота и паметта създава съзерцателен фон за произведенията, съхранявани в институцията. Отдавна музейът функционира като пространство, в което еволюцията на модерното изкуство се наблюдава чрез самото му физическо присъствие.
Основата на институцията е изградена върху стремежа на частни колекционери и променящите се течения на историята. Чрез събирането на Есенерския Kunstmuseum и музея Фолкванг, това място се превръща в централен пункт за изучаване на художествените трансформации. То остава значима съкровищница за всички, които се интересуват от прогресията на модернизма през вековете.
Сградата и нейната архитектура
Архитектурното присъствие на Музей Фолкванг се определя от дълбок диалог между различни епохи. Първоначалната структура, изградена през 1902 г., служи като историческа основа за институцията. Това по-старо здание е разширено с голяма мисъл чрез значително разширение, проектирано от David Chipperfield Architects. Това допълнение, открито през януари 2010 г., добави 16 000 квадратни метра към съществуващата площ на музея.
Разширението се отличава със своята полупрозрачна фасада, изградена от рециклирани стъклени плочи. Този избор на материал позволява на сградата да взаимодейства с променящата се естествена светлина на Есен, Германия. Дизайнът създава усещане за откритост, интегрирайки модерния обем с историческата архитектура. Взаимодействието между бетона и стъклото гарантира, че новите пространства се чувстват свързани с оригиналното място, като същевременно осигуряват необходимия мащаб за съвременните изложбени нужди.
Основни колекции и отделни направления
Фондовете на Музей Фолкванг обхващат значителен спектър от изкуството на XIX и XX век. Тази колекция проследява еволюцията на модерното изразно средство чрез различни медии, включително обширен подбор от печатни графични произведения и рисунки. Отвъд тези европейски традиции, институцията поддържа колекция от древно и не-европейско изкуство, осигуряваща по-широка перспектива върху човешката креативност през различни епохи и географски пространства.
Съществена част от идентичността на музея се крие в неговите специализирани отделни направления. Фотографската колекция се е разраснала до повече от 50 000 снимки, документиращи визуалната култура чрез огромен брой обективи и техники. Паралелно с това, Дтойче Плакат Музеум (Deutsche Plakat Museum) съхранява около 340 000 плаката. Тези графични произведения предлагат визуален хронограф на политическия дискурс, икономическите промени и културните настроения – от епохата на Републиката Ваймар до времето на Студената война.
- Дтойче Плакат Музеум: приблизително 340 000 плаката
- Фотографска колекция: повече от 50 000 снимки
Шедьоври от колекцията
Да застанеш пред Frau vor untergehender Sonne означава да се срещнеш с тишината на 1818 г. Творчеството на Caspar David Friedrich притежава една неподвижност, която изисква определено търпение. Непосредъчно до него, тежкият и ритмичен труд от 1888 г. е уловен в Vincent Willem Van Gogh с неговата Quay with Men Unloading Sand Barges. Мазките тук носят физическа тежест, усещане за движение и индустриална мощ, които остават осезаеми дори в тяхната неподвижност.
Колекцията преминава от тези съзерцателни пейзажи към структурираната интензивност на Paul Cézanne. Неговата La carrière de Bibémus предлага изследване на формата и геологическото присъствие. Този фокус върху структурата намира различна, по-неистова енергия в произведенията на германските експресионисти. Leaping Dancer на Ernst Ludwig Kirchner улавя специфична, нервна жизненост, която дефинира прехода на епохата към емоционална непосредственост.
В творбите на Eugène Henri Paul Gauguin се усеща и дълбоко чувство за първичното. Неговата Contes Barbares, датираща от около 1902 г., представлява откъс от натурализма на предходните десетилетия. Присъствието на тези произведения създава диалог между наблюдението на външния свят и изразяването на вътрешните състояния.
Ерата на нацизма и изкуствените чистки
Историята на институцията съдържа дълбока разкъсване, предизвикана от възхода на нацизма. През този период режимът прилага систематично пречистване на произведения, класифицирани като „дегенеративно изкуство“. Тази кампания е насочена срещу различни художествени направления, включително абстракцията, кубизма, експресионизма, сюрреализма и импресионизма. През 1937 г. Йозеф Гебълс организира изложба, за да представи тези творби, които правителството е считало за неприемливи. Колекцията на музея е пряко засегната от тези политически промени, което води до отстраняването на над 1200 произведения от неговите фондове.
Загубата на тези произведения представлява значителна празнота в историята на музея. Сред художниците, чиито творби са отстранени от колекцията, са Жорж Брак, Пол Сезан, Джорджо де Кирико, Анри-Едмон Кросс, Андре Дерен, Анри Матис и Едвард Мунк. Освен премахването на тези конкретни произведения, мащабът на разрушението е огромен. Нацисткият режим е изгорил приблизително 5000 произведения на изкуството, които са били считани за непродаваеми. Тази ера остава тежка глава в повествованието на музея, бележираща време, в което художественото изразно е било потиснато от държавната идеология.
